Орис

Живеели честити отвъд висока планина и дълбока река добър цар и красива царица. През много премеждия преминали, преди да се оженят, но щастието им скоро свършило. Недрата на планината изригнали огън и пепел, а после тя се обърнала с хастара навън. От Долната земя в нашата нахлули варварски орди от бели като торни червеи хора. Нощем те крадели добитъка и реколтата, децата и младежите откарвали в робство, а възрастните посичали и давали за храна на хищните нощни пеперуди, които яздели.

Знаел царят, че с желязо и огън не може да спре тези, които идват от Пъкъла и носят магия със себе си, но какво да прави? Събрал войските си, простил се с царицата и препуснал към бълващия камъни и огън планински връх.

Една луна го нямало, втора, трета… Все по-наблизо горели села и градове, все повече народ бил откарван да робува на нощните хора от Долната земя, а царицата разбрала, че чака свидна рожба.

Събрала тя всички прорицатели в кралството да предскажат ориста на детето ѝ, но когато докосвали ръката ѝ, всички пребледнявали и с писъци бягали от двореца. Останала само една древна старица — тя ѝ открила какво чака неродената ѝ дъщеря.

Царкинята щяла да бъде хубавица за чудо и приказ, но на шестнайсетия ѝ рожден ден щял да я види принцът на Долната земя и да я отведе в Пъкъла, за да седне отляво на трона му като негова жена.

Царицата полудяла от мъка за ориста на нероденото си дете и този път свикала най-силните магьосници, за да спасят бъдещето на царството. Затворила ги във висока кула на един от планинските върхове, оставила им хляб и вода и когато след дванайсет дни ги пуснала да излязат, те били решили:

Щели да я приспят в същата висока кула, така че да може да я събуди само съпругът ѝ, когато се върне с победа от войната. А дъщеричката ѝ щяла да спи вътре в нея и да чака да се роди, за да радва родителите си, вместо да бъде откуп за нашествениците.

Заспала дълбок непробуден сън царицата, магьосниците скрили кулата от чужди очи, но в момента, когато вражеска сабя пронизала сърцето на царя, коремът на жена му започнал да расте и след положеното време на бял свят се родило прекрасно момиченце.

То засукало от пълните с мляко гърди на непробудно спящата си майка, плачело, спяло и се събуждало, но майчина ръка не го приласкала, нежен глас не му запял приспивна песен. Детето растяло, проходило и затичало, обикаляло кулата, играело със слънчевите лъчи и лунните сенки, опитвало се да пипне с пръстче звездите, но се връщало в най-високата стая и продължавало да суче мляко и да спи до това, което оставало от майка му.

Минали години, царкинята станала хубавица за чудо и приказ, с дълги до пода черни коси, бяла снага и кървави устни. Не умеела да говори, защото никой не я бил научил, не умеела да се смее, защото не била виждала никой да го прави, не умеела да обича и да мрази, защото никой не я бил обичал или мразил.

На шестнайсетия ѝ рожден ден магията паднала и всички видели кулата на върха на планината. Чувайки за случилото се, принцът на Долната земя литнал в нощта с вярната си пеперуда към кулата и не след дълго кацнал на терасата на най-високата стая. Отворил вратата и влязъл.

На огромното царско легло под копринен балдахин лежала най-красивата девойка, която някога бил виждал. Тя дори не се обърнала към него, а продължила да суче от разголените, пълни с мляко гърди на изсушено, сгърчено тяло. На грозната глава с прекрасни тъмни коси, но с дупки на мястото на очите и оголени от съсухрените устни зъби лежала царска корона. Краката и ръцете на тялото наподобявали тези на скелет със залепнала по тях трошлива, жълтеникава кожа.

Въпреки че бил виждал ужасни жестокости, принцът потръпнал и отместил очи. Но младото прекрасно тяло на момичето сякаш го зовяло. Той се приближил, погалил копринената коса на девойката, отместил я и тя се обърнала. Очите ѝ били като бистри езера, устата — като зрели вишни.

Принцът я заговорил, но тя само го гледала, а не след дълго, без да се бои или да се срамува от голотата си, се приближила и го заразглеждала. Той не издържал, целунал вишневите устни, погалил нежната снага, а после, досещайки се, че момичето не е какво да е, решил да я вземе за жена и сложил на пръста ѝ венчален пръстен.

Но не можел да чака да изведе жена си от кулата — пръстите му се заровили в косите ѝ, той я притиснал към себе си, погалил гърдите и бедрата ѝ и я блъснал на леглото. Момичето го гледало любопитно и безстрашно, докато той разкъсвал дрехите си, бързайки да я направи своя.

Легнал до нея, изблъсквайки грозния скелет на пода, а тя плъзнала ръце по гърдите му, търсейки това, което я хранело през изминалите години. Засмукала гръдта му, но оттам не потекло мляко. Царкинята била готова да заплаче, но видяла нещо ново, невиждано досега да се извисява пред очите ѝ. Тя засукала от него и не след дълго оттам потекла бяла течност, а новото, не толкова сухо тяло в леглото я прегърнало, дарявайки ѝ първата ласка в живота.

В тази нощ тя разбрала какво е болка и какво е наслада, а когато принцът заспал, тя отново се опитала да се нахрани, сучейки от гърдите му. Не се получило. Това, което ѝ било дало глътка бяла течност преди, сега също лежало безволно. Но жилката отстрани на гърлото на принца туптяла с ритъма, който тя чувала под бузата си.

Царкинята леко се преместила, близнала топлата бяла кожа на принца и разкъсала със зъби тази туптяща от живот жилка.

Когато утрото изгряло и напълнило стаята със слънце, тялото на принца на подземния свят изтляло в сива пепел. А когато неговите хора дошли да го търсят в кулата на следващата нощ, видели прекрасната царкиня да плаче над праха му, а пръстенът на ръката ѝ им казал, че тя е новата им господарка.

Не след дълго кралят на Долната земя неочаквано се споминал, принцесата заела престола, дълго управлявала от името на сина си и останала в преданията и на двете царства като най-жестоката и безпощадна владетелка.