Тя танцуваше с мъртвите

-Къде съм? Май съм спала сто години, като истинската Спяща красавица! Как така се събудих без целувката на принца? Отдавна съм забравила приказките.- в гласа ѝ се прокрадна тъга- Някога, когато бях малка и мама ми четеше приказка преди да заспя през нощта слушах гласа ѝ в захлас. Но мама я няма вече. Колко щастлива бях тогава. Приказките, те останаха далече в детството ми. Защо лежа в тъмното на земята? Аз разбирам някой ме е довел в мазето. Но защо? Отчаяна съм! Кой ми причини това? Моля помогнете? Чува ли ме някой? Не мога да се изправя, схванаха ми се краката! Мирише ужасно. Има плъхове, чувам ги. Името ми! Как се казвам? Не го помня! Какъв ужас! Кой ще ми помогне? Гадните мухи кръжат над мен, но аз не мога да ги прогоня! Има бели тумбести червеи на около. Кой ме е оставил тук? Страх ме е! Студено ми е! Помощ! Помощ!

Водата шурна през отвор в стената, покачваше се бързо и изпълваше мрачното помещение на дълбокото мазе. Тялото ѝ разпорено по средата от гърдите до корема не можеше да помръдне прилепнало на студения под. До нея лежеше нож изпъстрен с засъхнали кървави петна. Попили кървави локви в земята се смесиха с мътната вода, достигнала бързо тавана. Силите ѝ се възвърнаха. Макар и с дълбока рана отпред тя се изправи. Косата ѝ заплува около главата ѝ. Тя можеше да диша, водата не ѝ пречеше. Направи две крачки напред. Рибите се появиха от някъде големи и малки заплуваха около нея.

-Колко сте красиви!- тя ги галеше с нежните си длани. – Ще ми правите компания! Сякаш съм в света на приказките. Колко ги обичах когато бях малка, а сега какво да правя?

Малка златна рибка с феерична опашка се появи пред очите ѝ. Тя си спомни Рибарят и златната рибка. А сега какво? Ами трите желания? Златната рибка можеше да изпълни трите ѝ желания. Тя се помоли да намери принца на мечтите си, да отиде в света на приказките, да танцува и да се забавлява.

Младият принц се появи от нищото. Носеше кристална пантофка. Пепеляшка „ Аз ли съм това?“-помисли тя.

Засвири музика. Принца я завъртя в луд танц. Красив и изпълнен с живот той ѝ даде надежда. Надежда за щастлив живот. Тя се почувства лека, като вятъра. Въздухът свистеше в ушите ѝ. Понесоха се из балната залата. Гостите шушукаха , злорадстваха, тайно завиждаха. Всичко се размаза пред очите ѝ. Облечена в красива снежно бяла рокля обляна в светлина в прегръдките на прекрасния принц. Нищо друго не ѝ трябваше. Изпита болка в гърдите си толкова силна, че сълзи потекоха по зачервените ѝ бузи. Задъха се. Той я изведе навън. Свежият въздух погали лицето ѝ. Той ѝ каза, че е красива, че иска да се ожени за нея. Удари дванадесет часа. Тя се уплаши. Побягна. Изгуби обувката си. Каретата. Къде е каретата?

Някой я хвана под ръка. Погледна нагоре. Балната зала беше изчезнала. Ухаеше на цветя. Птичките пееха. Пчелички прелитаха от цвят на цвят. Тя затаи дъх. Висок с огромни рамене и пищни дрехи вървеше до нея самия звяр от приказката Звяра и красавицата. Той ѝ разказваше за мечтите си. За това, че е бил човек, как зла вещица го превърнала в звяр. Колко страдал. Вървяха всред уханни рози, минаваха покрай фонтани, мраморни статуи, беседки, а той с отнесен поглед напред разказваше ли разказваше. Тя не се страхуваше. Той я заведе в своя вълшебен замък. Там ѝ показа нейната стая гардероба с приказните рокли. Тя облече златната най- хубавата рокля жълта и бляскава. Вечеряха на свещи. Масата беше отрупана с много ястия. Толкова вкусни и различни от това, което беше яла. Бяха сами. Той ѝ разказа за аленото цвете, което е душата му и ако тя го остави той ще умре. Не, не искаше той да умира.

Тя премига и видя как прегърбена бабичка с бастун в едната ръка бръкна в пазвата си и извади примамлива червена от едната страна и жълта от другата страна ябълка. Тя посегна към сбръчканата ръка на старата жена и взе прекрасния плод. Колко сочна и вкусна беше тя. Сокът се разля в устата ѝ. Бабичката се захили и плесна с ръце. В мига, в който хапката заседна в гърлото ѝ видя лицето на мащехата си. Тялото ѝ се свлече в тревата. Така щяха да я намерят джуджетата.

Вратата се отвори с трясък. На прага застана огромното тяло на великан. Той пристъпи към нея. Тя видя, че се намира в спалнята си. Беше разгневен. Миришеше на алкохол. Видя как ръката му се вдигна. Усети удара толкова силен върху бузата си, залитна назад и падна по гръб. Искаше да извика, но думите не излязоха от гърлото ѝ. През процепа на подутото си посиняло око тя видя проблесналия нож надвесен над нея. Болката разкъса гърдите ѝ слезе надолу до корема.

Той хвана ръцете ѝ. Кръвта шуртеше от зейналата рана. Повлече тялото ѝ през спалнята през коридора. Кървавата диря посочваше пътят надолу по стълбите към мазето. Стъпалата се забиваха в гърба ѝ. Болката се усилваше. Тя искаше да пищи. Стъпките му ехтяха в тишината. Остави я на студения под в средата на тъмното мазе. Пусна ръцете ѝ и прошепна „ Видя ли, какво ме накара да направя! Ти си виновна за всичко!“ позна гласа на съпруга си. За какво беше това? Сутринта беше напазарувала, беше изпрала, беше почистила къщата, беше сготвила три ястия. За какво? Той я остави сама в тъмното мазе.

Тогава дойдоха мъртвите. Те я вдигнаха на крака. Музиката разкъса тишината. Тя танцуваше с всети един от тях. Шеметно от ръка на ръка. Музиката се засили за пулсира във въздуха. Краката ѝ се заплитаха. Ръцете ѝ висяха настрани. Главата ѝ се люшкаше. Тя танцуваше с мъртвите. Навън се чу полицейска сирена. Изведнъж настъпилия хаус спря, музиката утихна. Мазето опустя. Тя лежеше на пода потънала в кръв с зейнала рана от гърдите до корема. Мухите кръжаха около тялото ѝ.

Някой докосна шията ѝ. Хвана китката на ръката ѝ. Нямаше пулс. Полицаят оправи полата ѝ. Погали лицето ѝ. Обади се по телефона да дойдат следователите.