Пепеляшката Пепи

Всички сме чели за Пепеляшка, онова невинно момиче, принудено да робува на мащехата си, добрата кръстница, благородния принц, който я спасява от домашната мизерия. Нашата Пепеляшка е различна, нека я наричаме Пепи. Пепи срещна своя принц, но ѝ се прииска да се върне при мащехата си.

Не, не ви издадох края, издадох ви началото! Простете, че съм калпав разказвач, но няма да ви подсказвам какво да чувствате, вие сами си преценете, аз просто ще ви предам една съвременна приказка.

Живяла е Пепи в едно смачкано кралство, със смачкани хора, които мечтаели единствено да оцелеят. Не, не, те не мечтаели да оцелеят, мечтаели да умрат за да се свърши черната работа за жълти стотинки и битката за залък хляб. Майката, после бащата, после синовете, останали една баба, една мащеха и две сестри. В детските очи на Пепи света бил прекрасен, цял ден на реката, цяла нощ на къра, никой не я питал къде ходи и на никой не му пукало с какво се храни.

Намерила си мащехата нов съпруг, той искал да я отведе в неговото си царство, но тя повдигнала пръст и рекла: „Ако искаш да ме вземеш, трябва да изпратим доведените ми дъщери още по-далеч.“. Речено-сторено, Пепи и сестра ѝ били изпратени в двете противоположни посоки на света. Но понеже новия съпруг на мащехата бил богаташ, купил на двете сестри нови рокли и ги изпратил да се учат.

Пепи пристигнала в новото царство, но хич не ѝ се учело. Като видяла какви хубави принцове има, решила че няма смисъл да се напряга, когато просто може да се ожени. Намерила си Пепи принц, не бил най-хубавия, но пък бил голям купонджия. Имал си една бална зала и тя не се изпразвала от музики и веселби. Въртял ги принца 5-6 принцеси, но само на Пепи се кълнял във вярност, или поне тя така си мислела.

Една нощ взел и я прилъгал, правили каквото правили, след няколко месеца корема на Пепи пораснал. Принца решил, че ще я взима за жена. Казал на другите принцеси, че ще се жени и завел Пепи при родителите си. Старият крал и старата кралица не били доволни, ама работата била свършена. Пепи останала при краля и кралицата, а нейния съпруг се върнал при веселбата.

Така започнал семейният живот на Пепеляшка, под покрива на старите със съпруг по кръчмите. Останала тя да пази семейното огнище и да пере мръсни гащи, кои с червило, кои с биологични течности. Стояла си тя самичка, но не плакала, нали старата кралица ѝ давала да яде, нищо че не я харесвала. Нали все пак била кралска особа.

Решила Пепеляшка да се опълчи на принца, казала му, че не може така. Принцът ѝ отговорил, но не с думи, а с няколко шамара и ѝ заявил, че не може да го промени. Поплакала си, Пепи, ама пак не посмяла да мръдне от двореца. Какво щяла да чини в смачканото кралство?

Родило се детето, но нали принца бил с много принцеси и не разбрал коя го е проклела. Минали се 3 години и детето починало. Принцът махнал с ръка и изрекъл: „Ще си направим ново!“. Но Пепеляшка не искала да го минава този път отново, затова решила да се върне в смачканото царство. Там заварила само старата си баба. „Ще търпиш, бабе, тука няма място за теб, аз всеки момент ще умра“ – рекла ѝ старицата. Пепи се зачудила какво да прави, пък се върнала при принца.

Така минали години, проклятието тегнело над младото семейство и те не успели да си отгледат деца. Принцът продължил да ходи по други принцеси, а старите крал и кралица съжалили Пепеляшка. Жал им било, ама нямали с какво да ѝ помогнат. Принцът ги излъгал и завладял цялото царство като се самопровъзгласил за крал. Имал се за много велик, ама като го притиснели другите крале, все в хазната бъркал и все по-празна я оставял.

Пепеляшка не издържала и отишла при злата вещица. Не я помолила да я избави от мъките, помолила я за смисъл в живота. „Ще имаш дете, но ще бъде проклето! Ще изпълни това, което ти никога не си могла!“ – проклела вещицата. Минала се още една година и се родило дете. То оцеляло повече от три години, израснало здраво и жилаво. Принцът го приел за трофей, разнасял го навсяъде с него, а Пепи за пръв път се възгордяла.

Но нали детето било проклето, не чувало нито клетвите на баща си, нито мълчанието на майка си. Събрало се с бандити и запалило кралството. Грабежите не му стигнали и накрая убило собствения си баща.

Пепеляшка седяла безмълвна в бушуващата тишина, гледала тлеещите отломки.

„Аз не съм виновна за нищо“ – повтаряла си тя – „Вещицата така предрече!“.