От трън, та на глог

Имало едно време крал и кралица, които дълго време били бездетни. Кралицата мечтаела за момиченце бяло като сняг, с устни алени като кръв и коса тъмна като абанос. Но когато най-сетне мечтата ѝ се сбъднала - поела последния си дъх заедно с първия на дъщеря си.

Кралят се оженил повторно скоро след като изтекъл задължителният траур, под предтекст, че на малката принцеса ѝ е нужна майчина ласка.

Новата кралица била много млада, по-близо до възрастта на заварената си дъщеря, отколкото на съпруга си и може би това била причината, че той не живял дълго да се радва на брачния живот.

Красивата овдовяла кралица лекувала скръбта си с балове и дълги разходки с благородници, на които взимала и малката принцеса Снежанка.

Снежанка от своя страна изразявала мъката по мъртвите си родители в тишина, мълчание и вечно зачервени от плач очи - поведение нетипично за малко дете, но всички придворни и дойки решили, че просто тъгува и е най-добре да я оставят да се справи сама с това.

Принцесата растяла и се разхубавявала. Приятелите на кралицата започнали да обръщат повече внимание на Снежанка и да искат частна аудиенция предимно само с нея.

Кралицата погрознявала от ревност и се прояждала от черни мисли. Накрая извикала кралския ловец и му наредила да заведе Снежанка в гората и да я убие. Той обаче не могъл...

- Ако си го вкарам в теб, ще те пощадя и няма да те убия.

Не оставил избор на Снежанка, чиято бегла радост, че най-накрая издевателствата върху нея ще свършат, била сменена от осъзнаването, че това е поредният, който иска да свърши в нея, а не да ѝ помогне наистина. Тя не се съпротивлявала, отдавна се била научила, че ако не мърда боли по-малко и приключва по-бързо.

След като ловецът я изоставил с чувство на благородство, че е пощадил живота ѝ, тя тръгнала през горските трънаци и храстите глог накъдето ѝ видят очите. С последни сили стигнала до порутена хижа, от която се усещала жестока смрад на метри от нея. Снежанка решила, че там ще е в безопасност от дивите зверове и влязла да си почине.

От дълбокия сън я изтръгнали спорещи мъжки гласове. Къщата ѝ предоставила защита от дивите животни, но не ѝ от дивите мъже. Досега само била чувала страшните истории за джуджета-миньори, прошепвани с ужас дори и от най-разкрепостените гости на кралицата, а сега ѝ предстояло да изживее не само тях, но ѝ неща, които дори грозното съзнание на кралицата не било способно да измисли.

Седмиците минавали и надеждата на Снежанка за спасение се изпарила. Един ден в капана за мишки се била хванала отровна змия. Заради веригата, с която била прикована към стената, докато джуджетата ги нямало, не можела да стигне до капана. Помислила и набучила една ябълка с ръжена, протегнала се колкото може и зачакала змията да впие отровния си зъб в плода и да излее спасението в него. Снежанка отхапала и още на първото парче се строполила на пода. Но това, което още нито тя, нито джуджетата, които я намерили по-късно, не знаели, било че се задавила с ябълката и смъртоносната отрова не се разпространила в тялото ѝ.

Джуджетата скърбели толкова много, че сърце не им дало да я погребат под земята. Направили ѝ кристален ковчег и го положили с нея на един хълм, близо до мината, в която работели. Така можели да се редуват да ѝ отдават почит, докато отмаряли от тежката работа.

Един ден наблизо минал млад красив и много надарен принц. Въпреки че в цялото кралство на баща му нямало жена, която да не си вдигне фустата щом го видела за първи път и да не хукне с писъци от него, всеки път, когато го види отново, той бил вечно ненаситен. Момичето в ковчега изглеждало просто заспало, какво толкова.

Тъкмо измъкнал кожения си меч от панталоните, когато джуджетата се появили за дружната почит в края на работния ден. Те полудели от ярост и нападнали принца, но той бил също толкова безпощаден и със стоманения си меч, и ги посякъл до един. Прибрал верния си метален приятел и отново изкарал кожения.

Отдал толкова разтърсваща почит на момичето, че заседналото в гърлото ѝ парче ябълка фръкнало и тя се върнала в отвратителния свят на живите. Принцът много ѝ се зарадвал. Първоначално тя също, защото бил толкова красив. Видяла разсечените джуджета и била сигурна, че най-накрая е срещнала щастието. Приела да отиде заедно с него в замъка му (не че той би уважил отказа ѝ), но вместо да му стане съпруга, както си мислела, станала най-желаният му домашен любимец, титла далеч по-лоша от на останалите му любимци.

В редките моменти, в които Снежанка имала умствени проблясъци, с носталгия си спомняла за щастливия си живот при мащехата си и джуджетата.